Веднъж

Аз

Летях

Ефирно

Насън.

Тихо

Изследвах

Небесата

Ангелски.

Хиляди

Рози

Из

Снега

Тръни

Оголват.

Пред

Огледалото

Лежах си

И

Нехаех

Аз.

А

Нали

Ти

Обичаше

Някога?

Жадна

Умираща

Лястовица

Изтръгва

Ехо,

Тътнещо в

Агония.

Вали

Ефирен

Сняг.

Елхите

Лъщят

Артистично.

Жерави

Алени.

Небето

Е

Тъжно над

Африка...

Благодаря

Отново за

Радостите,

Ядовете, за

Надеждите.

Амин.