Алиса се излежаваше в един хамак и гледаше как слънчевите лъчи се просмукваха между листата на дърветата над нея. Те се местеха в някакъв ритъм, който обаче не можеше да бъде подхванат. Усети, че нещо я полази – по ръката й бавно, но кокетно, се придвижваше една калинка – синя на лилави точки.

На плетен стол до нея Белият заек също беше опънал късите си крачка, въртеше ръждивия си монокъл между лапите си и нещо си мислеше.
- Вчера какво правихме? - попита той, но без особен интерес.
- Как какво – отвърна Алиса, надигна се в хамака и му стрелна една усмивка – вчера...
И застина в недоумение. Какво правиха наистина вчера? Сякаш вчера нямаше, сякаш днешният ден се бе проточил много дълго и вече бе неясно кога бе започнал и кога щеше да свърши. Едно голямо настояще, един гигантски Миг.
Всъщност...

- ... Няма значение – довърши тя на глас и отново се отпусна в хамака. Затананика си някаква песничка.
- Кога ще бъде поднесен чаят? - попита Белият заек.
- Точно сега! - Алиса доволно се изправи и оправи панделката си. В далечината по поляната се задаваше една върволица от едри мравки с бели престилки, като малки прислужнички, които носеха кошници с бисквити, чайничета с различни видове чай, шарени чаени кърпи, сметанови парчета кекс и плодове. Тази, така да се каже, „чаена церемония“ скоро ги заобгради и сглоби нещо като огромно разноцветно одеално на тревата от различните кърпи, които носеше.
- Не ми се става – промърмори Заекът, докато почистваше с нокът стъклото на часовника си.
- И на мен – отговори Алиса, леко се присегна над себе си и си скъса едно листо от дървото.

Мравките се покатериха по стола на Заека, втъкнаха една кърпичка в пазвата му и подадоха първо чинийка, а после и чашка. Няколко мравки се скупчиха около чайника, около тях се скупчиха други, сбутаха ги нагоре и след няколко секунди образуваха мравчена кула, която издигна чайника до височината на стола и внимателно сипаха чай в чашката на Заека.
- За мен и бисквити – заръча Алиса и се оттласна с крак от стълба на едното от дърветата, за да залюлее хамака.

- Ако беше мравка, как щеше да се казваш? - попита Заекът, докато отпиваше.
- Щях да се казвам Мравка – отвърна Алиса.
- Мравка?!
- Мравка!
Белият заек изхвърли чашата си на тревата и започна истерично да се смее. Алиса също намери шегата си за много смешна и разтресе хамака от смях, пръскайки трохи от бисквити наоколо. След известно време двамата се успокоиха и отново потънаха в мълчание. Слънцето блестеше в края на поляната, някъде зад безкрайния хоризонт, и правеше тревата ужасно лъскава и ужасно зелена.

- Ванилова бисквитка, какаова бисквитка... - мърмореше си под носа Заекът и внезапно се поизправи на стола си, осенен от велика идея – Можеш да направиш сандвич, ето такъв: ванилова бисквитка, какаова бисквитка, ванилова бисквитка!
Алиса толкова се зарадва от това откритие, че скочи на крака. Отиде и клекна до стола на заека, за да види отблизо как той ще направи бисквитения сандвич. Заекът подреди между белите си крачета три бисквити една върху друга и започна неистово да пляска с ръце. Алиса също остана доволна от опита и даде своето компетентно мнение:
- Перфектно! Самото съвършенство.

След това взе сандвича и го погълна на една хапка, като не спираше да се смее.
Внезапно почувства някаква далечна болка в корема. Отначало не можа да разбере какво е точното усещане, защото сякаш никога не бе изпитвала такова. Но то бе неприятно, а след секунди стана болезнено.

Алиса седна на тревата и присви корема си с ръце. Болката бе неописуема, коремът й се поду и изведнъж от устата й започнаха да излизат пеперуди. Стотици, хиляди яркооранжеви пеперуди започнаха да излизат през устата й, толкова бързо, толкова силно, като някаква оранжева струя. Заекът бе удивен от случващото се – приятно удивен. В пристъп на екзалтация той скочи от стола си и започна да танцува около нея в оранжевия рояк. Тя лежеше на земята, с очи към небето, и не можеше да повярва какво се случва – пеперудите излизаха от устата й, заформяха приказно торнадо и се носеха нагоре към слънцето в кръг. Изтощена, тя затвори очи и остави неистовите радостни крясъци на Заека да оглушат въздуха.

Когато отвори очи, Алиса се намери в нещо като слабо осветен куб. Опипа с ръце и усети ролка хартия на стената. Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае, че е в тоалетна кабинка.
Сетивата й внезапно получиха невероятен приток на информация – звуци, миризми, болка, страх. В ушите й нахлу тътенът на гърмяща музика и вкара в кръвта й приток на адреналин.

Алиса се изправи и излезе. Край мивките няколко момичета се надвикваха с музиката и се смееха, докато си слагаха червило. Пред огледалото тя се опита да докара рокличката си в някакъв порядъчен вид. Докато се гледаше я обзеха съмнения, безпокойство, ужас. Бръкна в джоба си и напипа малкото пакетче с прах.

Усети, че е там, и се успокои – докато то беше в нея, тя можеше да се върне обратно през която и да е врата.