В една спокойна лятна вечер бухалът бел поседнал на едно дърво край пътя и тихичко си бухал една мелодийка на Моцарт.
Из листата се подала малка сиво-кафява нощна пеперуда.Разтъркала сънливо очи и се огледала наоколо.
- Сами сме - казала похотливо пеперудата.
- Само ние и вятъра - отвърнал Бухалът, загледан романтично в отиващия си залез.
- Какво ще правиш сега?
- Мисля да поседя тук и да съчиня песен.
- Глупости! По-смешно нещо от това не съм чувала... Нощта е пред нас, хайде да се изгубим в гората!
- С каква цел?
- Безцелно... - промълвила Пеперудата, разочарована от скучния си събеседник.
Известно време двамата гледали залеза... Бухалът - с умиление, Пеперудата - с недоумение.
- Колко е красив... - въздъхнал Бухалът.
- Виж, имам нови крила - казала Пеперудата и в старанието си да го впечатли, се завъртяла на краче. - Последна мода, с по-контрастни нюанси на сивото.
- Не ми изглеждаш по-различна от обикновена пеперуда. Но това си е мое мнение.
Антенките на Пеперудата затрептяли от омраза и обида. Погледът й станал злобен.
- Колко смешни сте вие, мъжете. Колко мърляви и недодялани. Няма да познаете истинското съвършенство, дори и да се блъснете в него. 
- Просто съм искрен.
- Не, ти си завистлив! Завиждаш ми  - за грациозността и изтънчеността ми, за моя усет към красотата. Погледни се - на нищо не приличаш! Плашило!
- Но ние с теб имаме една и съща окраска.... Погледни. - и той приближил своето крило към нейното, за да й покаже.
- Махни си гадните крила от мен! И се махни от моята обител!
- Обител? Но аз живея тук, в тази хралупа, години наред!
- Искаш да ми кажеш, че съм принудена да деля своя дом с изрод като теб?! Колко несправедлив е животът - при тези думи Пеперудата театрално се свила в едно листо и захлипала:
- Защо съм наказана с неразбиране, защо трябва да живея сред глупци....Каква съдба е това, питам!
- За какво говориш?! - ядосал се Бухалът, който до този момент стоял безучастно и слушал. Но тя продължила да се превзема:
- Аз мечтая за един по-добър свят, опитвам се да го направя по-красив! Но ето, отново съм сама, отхвърлена и мразена... Няма ли кой да ми помогне, няма ли кой да ме избави от мъките ми?!... - заплакала Пеперудата с фалшиви пеперудени сълзи.
В този момент Бухалът се навел към нея ... и я изял. Изведнъж светът му се сторил наистина по-добър и той се усмихнал, защото най-накрая Пеперудата била изпълнила своето "най-съкровено" желание - да го направи такъв.
Преглътнал и се обърнал с благоговение към Луната. Уригнал се на пеперуда. Отново си затaнаникал Моцарт....


Anarchy