[по недействителен случай]

(всяка прилика с действителни лица, събития и статии е случайна)


 
Здравейти !
Казвам съ Фермер Карапернишки, баш мий свръхдраго да съ запознайм.
Живея на селу, утглеждам прасета и овце и притижавам съпруга на име Минка. Имам и идно дите - синчец, ама той успя ф животъ и сига живее в столицата, казва съ Голфин Карапернишки и ми беши на гости преди два деня. Га дойди ми вика :
- Тати, имам подарък за тебя !
- Тъй ли ? - викам му - Я дай да гу видим !
Епа га извади едно кат куфар - такова гуляму и черну и очити ми са уцъклиха кат иица на мисирка.
- Кой туй, ва, синей ?! - викам му, докат он го разупаковаши.
- Туй, тати - вика ми - е лаптоп.
- Брао, сине, брао ! - пляскам с ръце и са радвам - На хладилникъ му са счупи идиния крак, ся ши има с ко да го подпра.
- Не, ва, сирсемин с идиот ! - ми крещи сина - Туй е компютър. Ши го ползвати с мама да влизати в интернет.
- Аааа .. - викам му - .. майка ти я знаеш каква е, дъли ша са събере през вратата, че и да влези цялата в интирнет ?
- Не, уа, тати ! Той компютъра ши влиза в интернета, вий само ши гледати.
- Еее, че то тугава .. за кво мий туй нещо, като само ши гледам, по-дубре да си подпра хладилника с него.
- Гледай ся - почна да ми показва сина и идни лампички почнаха да светят по негу. По туй лаптопя, не по сина - Пускаш го, начи, тати, чакаш да са покажи надписа Уиндолс Виста, посли чакаш ощи 10 минути после тука отваряш тая картинка със синьото "Е". И туй то. Айди аз заминавам, чи бързам. Ши са чуем посли !

Аз сам прост чувечец, расъл съм на село, ама туй нещо Виста ни ми звучеши добре. Та пробвах са после да го пусна и то, да му съ невиди, зе чи тръгна. Отварям картинката със синьото "Е" как ми беши казал сина и що да видя. Вика ми "зареждам главната страница". Викам "А ?". После ми вика "Добре дошли във фейсбук !". Викам си пак "А ! Кой туй фейсбук ? Нали в интирнет щях дъ влизам ?" После ми пиши да съ регистрирам. Викам дубре, цъкнах там и излязоха едни пулета да попълвам.
- Жина, я ми донеси идин флумастър, че трябва да пиша нещо тука.
Надрасках целия екран, ама нищу не стана. После чак забелязах, че долу ималу копченца с буквички. Их колко напреднали технологиите. Хубу, че вкъщи имахме спирт, та го изчистихме, ся малко свети повечко в зелену и лилаву, ама пак съ разбира за какво става въпрос. Или поне тъй си мисла, щото аз идея нямам за какво става въпрос.
Та успяхми с дружни усилия с жената да съ регистрирами и след пет-пет и половина часа влязохме. И що да видя, пиши ми "Хора, който може да познавате." Чудя съ и са мая, ама реших да проверя. И що да видя - изкара ми нещо, дето там му викаха профил на овчаря на селото, на кметя и на питела на комшиите Зигмунд. Бяха гу кръстили Зигмунд, щото постоянно мислиши за сйекс. Е че познавам ги бе, как да ни ги познавам, то тука цялото селу са познавами. После дойди най-хубавото - не знам що гу бяха кръстили тъка, ама са казваши фармвил, аз ни знам туй какво узначава, ама като видях един двор, такъв кат нашия и си казах "Брех, туй ли било то виртуалната риалнуст .. брао, брао !". Играх, играх там, два дена играх, двора стана по-хубав от нашия. Викам не жената:
- Виждаш ли, жено, тъй трябва да напрайм и при нас да изглежда !
Пък тя ма удря с точилката и ми вика:
- Тая крава отде я взе бе, идотин !? Да не си я откраднал от съседити !!
Ей па после имаши идно с едни мафиоти, ного ми хареса. Аз като малак бях гулям гангстер, тъй ми викаха, щото крадях улични котки. Кат за мене беши всичко. Ей чак след идна седмица разбрахми, че можим да гледами снимки на други хора. Няма нищо по-хубаву от това да са наядеш с боб и кисили краставички, да са изпърдиш чорбаджийската, да изсиреш идно хайдушку лайно, после да загризеш идна филия с лютиница, да викниш жина си, дето е 96 килограма, с мустак и висока метър и читиринайси и да седниш да гледаш чужди снимки и да им пишиш, чи са простаци и чи приятелкити им са грозни и тъпи пачаври ! Тва е най-хубавуту нещу на свитъ !
По идно време звъни тилифоня и са убажда сина.
- Тати, ко стана, бе, влязухте ли в интернета ?
- Във фейсбука влязохме, сине !
- Еееей, тате - крещи ми в слушалката - вий пак сте я оплескали. Ама нищо, тати, ся ши тъ дубавя там да ма видиш, да видиш приателката ми, да видиш голфа.
И затвори. Къв голф ши гледам, аз само шах съм играл га бях по-млад. Стоя, стоя и по идно време ми изпищя "Голфин иска да сте приятели". Викам ми добре, щом иска, какво по-хубаву нещо за идин баща от туй да разбире, чи сина му иска да е приател с негу. И гледам аз, гледам, гледам и не вярвам на ушите си ! Моя серсемин, кола си купил моля ви са. Бяла с четири фара отпреде и спойлер. Въх, въх, въх и каква жина си намерил. То не жина, то чудо ! Идна дълга черна куса, идни цици, ма то не цици, ми ЦИЦИ - че и две ! И идни големи очила, тъмни, мамата си трака.
- Синей, ти да не си спечелил от лутарията бе, синей ?!
- Не, тати - вика ми - сичко е от голфа.
- Ееей, пък аз серсемин - през сълзи му викам - ако знаех, чи ши е тъй, щях да продължа със шаха. Сига щях да съм известин и щях да живея у градо. И каква жина щях да имам - с две цици, не кат тая цоцолана тука, дето и са до пъпа, ма тя цялата е един пъп, един гъз и идни цици, ко да учаквам. И идин мустак, по-голям и от моя.

И чи тъй, хубу, чи беши фейсбука да ми отвори очити. Да видя, че милото ми дитенци е успяло в живота, па и харна женица си намерило, дано имами хубави внучита, не такива грузници, като нас с Минка. Пък и вечи съм една крачка по-напред в тихнологиите - вечи съм модерен селянин ! Мисла си по-късно да направа профил и на жина ми и после и на прасето ми Мирчо - тъй го кръстихме, щото се слави с това, че е мирен, пък и някакси успя да опази дворя, щото нямами кучи, та викам да го направя и него част от света и то да е модерно праси. В двайси и първи век живеим все пак. От мени толкоз, айди и със здрави !

И да играйти шах !



Chaos